6. МЪЛЧАЛИВИЯТ ВЪПРОС

Бях в прогимназията, когато с майка ми ходихме на Изгрева. И при всяка беседа на Учителя все се намираше някоя сестра да каже: „Аз искам Учителят да ми отговори на един мой личен въпрос". Аз мьлча и си казвам: Ето тук са 200 човека, та на нея ли Учителят ще отговаря. Нали си има и друга работа. Така веднъж заставам на една-две крачки от катедрата на Учителя и изведнъж наблюдавам как Той говори, но като говори минава погледа Му през всеки един от присъствуващите в салона. Виждам как погледа Му досущ като светъл конец минава от човек на човек и ги свързва всички в една верига. Това се повтаря много пъти. Гледам ги, а те са унесени и слушат. А аз смятам, че те спят. Казвам си на ум, че като протегна ръка и тупна с юмрук по катедрата, където е седнал Учителя, ще ги събудя всички. От време на време тази невидима операция и невидимо зашиване със светлия лъч се повтаря и като завърши обиколката си през всички, винаги Учителят ме поглежда и лекичко се усмихва. С това ми дава знак, че знае какво аз виждам. А аз виждам, че Той непрекъснато ги свързва с погледа си и със светлинния лъч, който върви с Него и ги нанизва един след друг. После накрая Учителят си отмести погледа и каза една хубава смешка, а те се разбутаха, разсмяха се и се събудиха. После им светнаха очите и се раздвижиха. Учителят продължи да говори. Тогава разбрах как може Учителят да отговори на всички мислено поставени въпроси, на всеки един в салона. Като ходехме с майка ми на Изгрева, винаги сме спали при артистката Цветана Арнаудова. Влизахме в нейната барака. Когато я нямаше знаехме къде е поставен ключа и си отключвахме сами. Там преспивахме и сутрин ставахме в 4 часа, за да бъдем в 5 часа на сутрешната беседа.